Сиротни двери
Когато си престъпил вече прага
и нейде стине бащиният дом,
спомни си майчината ласка блага
и детството под стария заслон...
Не си ни малък, нито стар,
а спомен блед е младостта ти,
живота си претегляш на кантар
и натежава болката в кръвта ти...
Но не плачи ти, майко, не скърби
по стъпките, отекващи в чужбина,
смъртта не е тъй страшна и дори ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up