Сиротни двери
Сиротни двери
Когато си престъпил вече прага
и нейде стине бащиният дом,
спомни си майчината ласка блага
и детството под стария заслон...
Не си ни малък, нито стар,
а спомен блед е младостта ти,
живота си претегляш на кантар
и натежава болката в кръвта ти...
Но не плачи ти, майко, не скърби
по стъпките, отекващи в чужбина,
смъртта не е тъй страшна и дори
ще се прегърнете във нея пак двамина...
В огнището прегарят спомени и дни,
а ти преклонно с поглед дириш
да срещнеш пак синовните очи –
застинала под вишните красиви...
Немил-недраг той скита и позна
на мнимия другар студената ръка,
несгодите на честния, победите без срам,
на роба преклонението и страха...
Не срещна истинските трепети любовни,
приятелски усмивки не видя,
в сиротни двери – тихи, скромни,
последния си пристан очерта...
И още топлят бащиния дом
огньовете на дни предишни,
и още майката под тихия заслон
очаква каменна сред неми вишни...
Стихът е написан по повод "Димчови поетични празници", провеждащи се всяка година през август в град Копривщица.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
