Сива като плачещо небе
Рано е, а вън вали.
Капките със миговете се надбягват -
ударите на сърцето заглушават,
а светът се е превърнал в тъжна локва -
сива като плачещо небе.
© Петър Димитров All rights reserved.
Рано е, а вън вали.
Капките със миговете се надбягват -
ударите на сърцето заглушават,
а светът се е превърнал в тъжна локва -
сива като плачещо небе.
© Петър Димитров All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...