Сиво

Poetry » Civic

996 0 1

Сиво, безлично отронва се времето,

отвратителни нощи и дни,

отдавна изгнило е семето,

всичко у мене изтлява, боли.

Работа ме притиска до стената

постоянно, неуморно, безспирно,

трохи взимам, не заплата,

нещо е стиснало гърлото силно.

Не желая радост или отплата,

стига ми да изчезне сивото от делника,

допивам новата горчива чаша,

сърцето съм оставил в хладилника.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

manipuliram (Манипулирам)

Може би е добре да оставиш сърцето за известно време дълбоко замразено...Така ще го съхраниш по-дълго .Много ми хареса! Поздрави, М.

2013-11-24T19:02:59+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0