Nov 21, 2013, 8:19 PM

Сиво

  Poetry » Civic
993 0 1

Сиво, безлично отронва се времето,

отвратителни нощи и дни,

отдавна изгнило е семето,

всичко у мене изтлява, боли.

 

Работа ме притиска до стената

постоянно, неуморно, безспирно,

трохи взимам, не заплата,

нещо е стиснало гърлото силно.

 

Не желая радост или отплата, 

стига ми да изчезне сивото от делника,

допивам новата горчива чаша,

сърцето съм оставил в хладилника.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ShamelessDreams All rights reserved.

Comments

Comments

  • Може би е добре да оставиш сърцето за известно време дълбоко замразено...Така ще го съхраниш по-дълго .Много ми хареса! Поздрави, М.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...