Сиво
Да тръгна ли,
не мога да остана.
Изостанах сякаш с векове
и плачех, и се смеех,
животът тук ме сряза,
заби пирон болезнено ръждив.
Уж движа се,
а всъщност съм в безкрая,
не го разбирам, честно, този свят -
на финала бясно все те смазва,
а началото е просто кръговрат.
Птица, казват, всъщност е човекът,
свободен бил от тук да отлети,
но птицата е, братко,
синоним на вечност,
а човекът е от днес до утре жив.
Не съм свободна в тези си окови,
свободата е, да кажем, просто мит.
Създаден е от хората за хора,
светът да стане мъничко по-сив...
© Десислава Танева All rights reserved.
