Сиво утро
Каква ти любов.Какви пет лева.
Всяка тръпка е вещица гърбава.
Мигът е грозния брат на елфа...
На разсъмване всички си тръгват.
По-трезен от поп по пости съм.
Как по първи петли се заспива...
Две светкавици, вещаещи гръм,
много тихо сега си отиват.
Тишината пак се разшета.
Нали е припряна къщовница.
Съдбата е кучка проклета.
Феите са нечий любовници...
Сричам остатъци от парфюми
и си пия кафето горчиво.
Пак осъмнах във хаос от думи...
- Добро утро, мое утро сиво.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
