Поляна сива, сиви мъки,
с капки лицето ми заливат,
бисерни, небесни сълзи,
и после върху почвата умират.
Напразно думи в мен се лутат,
умирайки и те с мен,
душата ми пресичат и забулват,
студ е в мен стаен.
Грозни мисли се отзовават,
песента им вопъл неизживян
и с тежки думи призовават,
сънят е просто блян. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up