Jan 29, 2020, 9:33 AM

Скандал с кашкавал

1.5K 3 12

Във килера седял
господин Кашкавал,
господин Кашкавал Кашкавалков.


Той бил жълт и дебел,
като крем карамел,
и отвън позасъхнал бил малко.


Тъй седял и скучал
господин Кашкавал,
господин Кашкавал Кашкавалков,


но не щеш ли в нощта
тихо скръцна врата – 
вътре вмъкна се Мишо Гризалков.


Той бил дребен и сив,
и не твърде красив,
и приличал на стара бърсалка.


Той помръднал мустак
и в килерния мрак
тихо казал "Здравей, Кашкавалков!"


Толкоз страх не е брал
никой друг кашкавал.
Разтрепери се цял Кашкавалков.


"Боже мой, олеле,
тука има мишле,
мене чака ме май умиралка!"


"Хайде стига рева,
не е вярно това" – 
утешавал го Мишо Гризалков.


"Няма да те изям – 
ти си цял килограм!
Ще си гризна от крайчето малко..."


И го гризнал отзад,
и запискал от яд
възмутен господин Кашкавалков.


"О, това е скандал!
Да ме беше изял!
Не да ставам на миша близалка!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Cucurbita Maxima All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Благодаря много, Мария
  • Недей да скромничиш, момиче! Пишеш прекрасни детски стихове!
    Леят се леко, звученето е песенно и завладяващо, заслужаваш аплодисменти!🌹 Браво!
  • Благодаря! Радвам се, че се радвате
    Венета, много ми е кипро след тази твърде професионална критика
  • Любимият ми начин за организиране на стиха! Много ефектно се е получило! Усещането за лекота и песенност, дозата хумор, семплият, безучастен начин на предаване на случката, се подсилват и от лаконичния изказ, и от стилистичното натрупване на точни рими в двустъпен анапест - всичко се лее, звъни, кара те да се усмихнеш въпреки трагикомичната ситуация, в която изпада симпатичния ти /и не дотам/ герой! Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....