Бях влюбен в най-красивата жена
и повече от двадесет години
опитвах се, на всякаква цена
да я спечеля. Беше! Но отмина!
Макар и да не искам, осъзнах,
че тази обич е самозаблуда.
Разбрах, че тайна обич не е грях,
но грях е тайна обич по принуда.
И обещавам с този скапан стих
пред любовта, макар несподелена,
да я забравя. Да обикна бих
могъл отново не и в таз вселена.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
