Mar 26, 2015, 9:23 PM

Скиталец

  Poetry » Other
977 1 3

                            

                                      Скиталец

 

 

                                 Не си отивай с малки часове,
                                 в деня нестихващо обречен,
                                 почакай мене и съня,
                                 не си отивай с младата луна!
 

 

                                                                         

 

 

...

 

 

 

                                    Скиталец 2

 

 

                               Сирени дух синовен приласкават

                               не търся, искам

                               не боли

                               Без изповед

                               денят зад мен остава

                               и странно -

                               даже не вали...     

 

 

 

 

...

                                            Скиталец 3

 

 

                                  Намираш ме у теб

                                  излишно

                                  във хиляди съмнения

                                  мечтан

                                  А изворът

                                  на зимни свещи

                                  от римите

                                  продава ни съдба...

 

                                  На птици ли деня обричам?

                                  От тебе ли съм вечно сам? 

 

 

 

 

 

...

                                          Скиталец 4

 

 

                                 В мечта отвлечена

                                 насън рисувана

                                 я бурята стопи

                                 и с вечерни гърди

                                 от огън - никога 

                                 от огън - вече

                                 горя съвсем

                                 предначертан...   

 

 

 

...

 

 

                                               Скиталец 5

 

 

                                           Коленича

                                           с тебеширени колена

                                           в неизказано уравнение...

                                          

                                           Това ли е моята 

                                           неискана любов,

                                           разколебала забравата

                                           на сърцето?

 

                                           Несбъднат съм

                                           да те обичам,

                                           но ти ще ми простиш,

                                           защото те има...   

 

 

...

 

 

                                               Скиталец 6

 

 

                                    Нехаен като кратка есен

                                     оставих те насред студа,

                                     отронила прощална песен

                                     далеч остана любовта...    

 

 

...

 

                                         Скиталец 7

        

 

                             ... а утринта на повей вятър

                                 прошепва есенни листа

                                 на кратка охрена палитра

                                 вред замечтана планина...    

 

 

...

                                       Скиталец 8

 

 

                           Не поисках в съня ти

                                     да се слея с дъжда,

                               не поисках нечути

                                     да угасват слова,

                               а безвремие крехко

                                     над откраднат момент

                               шепне тленно в очите

                                     на познат мене ден...    

 

 

                                                                   2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • с кита/л/ец...

    всичко вече ни е китайско и знамената и мартениците и сувенирите,а ,може би, и поезията
  • Проскитах го и харесах!
    "а безвремие крехко
    над откраднат момент
    шепне тленно в очите
    на познат мене ден..." Поздравления и от мен!
  • "На птици ли деня обричам?
    От тебе ли съм вечно сам?"

    Това си оставям в паметта, Джак и те поздравявам за находката!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...