Скиталец
Не си отивай с малки часове,
в деня нестихващо обречен,
почакай мене и съня,
не си отивай с младата луна!
...
Скиталец 2
Сирени дух синовен приласкават
не търся, искам
не боли
Без изповед
денят зад мен остава
и странно -
даже не вали...
...
Скиталец 3
Намираш ме у теб
излишно
във хиляди съмнения
мечтан
А изворът
на зимни свещи
от римите
продава ни съдба...
На птици ли деня обричам?
От тебе ли съм вечно сам?
...
Скиталец 4
В мечта отвлечена
насън рисувана
я бурята стопи
и с вечерни гърди
от огън - никога
от огън - вече
горя съвсем
предначертан...
...
Скиталец 5
Коленича
с тебеширени колена
в неизказано уравнение...
Това ли е моята
неискана любов,
разколебала забравата
на сърцето?
Несбъднат съм
да те обичам,
но ти ще ми простиш,
защото те има...
...
Скиталец 6
Нехаен като кратка есен
оставих те насред студа,
отронила прощална песен
далеч остана любовта...
...
Скиталец 7
... а утринта на повей вятър
прошепва есенни листа
на кратка охрена палитра
вред замечтана планина...
...
Скиталец 8
Не поисках в съня ти
да се слея с дъжда,
не поисках нечути
да угасват слова,
а безвремие крехко
над откраднат момент
шепне тленно в очите
на познат мене ден...
2007г.
© Донърджак All rights reserved.
всичко вече ни е китайско и знамената и мартениците и сувенирите,а ,може би, и поезията