Скитница сред есента
Бях Скитница сред есента
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака
събирах в мрака хиляди светулки,
изгубена сред тъмнина,
за мен да светят с‘ слънце юнско.
Злокобно вятърът в косите
на век обрече ме, към теб да скитам.
От есен тъжни щом са дните
една надежда в думите да вплитам.
По мокрите листа сама вървя
и в пазвата си нося хризантема.
Сега съм Скитница из твоята душа,
изгубя ли се, в теб да се намеря.
