Скитница из есента
Когато се изгубя някъде из есента,
в‘ вихрушка от листа и цветни багри
и зъзна някъде с чадър от листопад,
очаквам с трепет топлите ти длани.
Когато слънцето зад облаци се скрие,
оставяйки на воля да се вихри есента,
капчука плачещ, тъжна песен да извие,
дочувам милите ти от любов слова.
Когато мокрите пътеки ме догонват
и стъпките ми плачат тихичко в нощта,
очите ти на лято цветно ми напомнят
намират ме из капките самотни на дъжда.
Когато вятъра размаха студ в косите ми,
събираш в шепи есенните ми листа,
до мен достига твоето „Обичам те“!
Очаквай ме,
аз Скитница съм някъде из есента!
11.10.2020
