Скитница във теб
Ще се намеря във очи за мен съзрели -
видение от сън неуловим.
В крила с неона във едно се слели
с трептения на мелодичен звън.
И няма да съм само спомен в длани,
за мен открили слънчево небе,
щом в китката от есенни забрави
събирам се от обич в шепи две.
Щом вятърът погалва с тънки пръсти
косите ми, набухнали в ята,
а есенният дъжд от мен със капки
полива нивата на радостта.
И светлоутринна отново със усмивка,
в лъчите вплела своята мечта,
ще скитам в теб, отново път открила
във скута ти - уют на любовта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
