Mar 18, 2010, 11:27 PM

Скитници клети

  Poetry » Civic
722 0 0

С усмивки наивно-невинни
по пътища прашни навред по земята
се скитат бездомни-пребити
свещената правда и истина свята.

Немили, недраги - оплюти,
понесли греха на греховните хора,
се взират в душите разплути,
разплути от завист и злоба.

Те шетат с едничката мисъл
душите заспали във мрака да будят
със съвест и разум, и мисъл,
и правото свято горещо да любят.

Там, дето коват се закони,
пристъпиха бодро с надежда и вяра,
начело да сложат канони
за нова моралност, ред и за мяра.

Но още отвън на вратата
със крясъци: „Вън, поганци проклети”
посрещна ги злобно тълпата,
тълпата със хули обидни и клетви.

Отидоха после в мъглите
на вечна заблуда в невежество тъпо,
със цел да отворят очите,
очите на всяко неуко и сляпо.

Но тама „Осанна… го разпни” -
надежда разплута - омраза вековна.
Сред погледи мрачни и празни
лъжите ликуват – гримаса злокобна.

И чуят се викове злобни:
„Анатема, братя, дошли са поганци,
развратници мръсни – бездомни,
изчадия черни и гад сатанинска”.

С омраза и ярост ги срещат
продажници клети - измамници разни
и простите люде не знаят
доброто какво е и пориви чисти.

Аз вярвам във бъдеще светло,
че правдата свята, редът и закона
ще дишат свободно и леко,
строшили хомота навек на Мамона.

Със радост ще пеят кат птички
свободните хора в просторите светли,
лъжите, измамите всички
ще гинат, позорно затворени в клетки.

А моята вяра е вяра
свещена и на милионите хора,
тя в свойта върховна изява
ще възтържествува на алчност и злоба…

18.03.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...