Скитник
търся те
намирам те в случаен стих
в звездица
в празнотата край мен
докосваш моя мъжки свят
стопяваш ледове
нежност си
тръпчиво-горчива нежност...
търся те
намирам
полет на птица
вик на дете
в теб съм
моят свят
това си ти
от листите надничаш
очи
кошута тъжна
устни
череши сладки
лице
обляно в светлина
сънувам те
протягам ръце
не мога да те докосна
жаден съм за теб
***
все по-мила ми е Тя
жената с тъжните очи и усмивка на дете
по-красива от източна принцеса...
по-плаха от кошута
пред нея немея
смалявам се
не мога да ѝ се наситя
прегръщам Я с думи
Тя, Богородица свята
Аз, минаващ скитник край дома ѝ
попитах за водица и къшей хлеб
останах
потънах в очите ѝ
не мога да изплувам
***
Пътищата по Делиормана са прашни.
Хълмове се редуват. С километри няма жива душа.
Черни пътища. Ако имам късмет може да ме настигне некоя стара кола. Вървя. Мараня.
Въздухът трепти.
Вървя и мисля за Нея...
© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.
