Скитник...

                    ( Carpe diem*)

Аз Вятърът сънувам нощем,

а после през деня го гоня

и цял живот така, но още

да го настигна все не мога...

Навярно той ми е побратим,

приятел или още нещо,

та сe надявам да си пратим

послание за да се срещнем...

Защото в мене все пулсира

в артериите със кръвта ми

желание за път, не спира

и нощем буди ме в съня ми...

А всяка покорена кóта

е само новото начало,

и продължава се живота

с поредно към върха стъпало...

Аз вечер огън ли разпаля,

оставям сутрин пепелище

а в следващата вечер трябва

ми ново място за огнище...

Влече ме всичко непознато

и тайнствата непостижими

във вярата неосъзната

на фанатични пилигрими...

Във звездното небе зареян

аз изповядвам Красотата

и твърдата ми вяра в нея

религия е за душата...

А този купол на небето

над мене със звезди надвиснал

е моят дом и храм, където

съм просто тъй щастлив наистина!...

Тук всеки миг ще изживея,

а прелестните ще повторя,

когато влюбен съм ще пея

тъй както птиците в простора.

Във ясни нощи със звездите

общувам си стаен на завет

и те споделят с мене скрити

неща от звездната си памет.

... И някога (въпрос на Време),

но и тотално неизбежно,

надвил притеглянето земно

е да потегля центробежно

в една безумно нежна вечер

с букет метличини изящни

по нови орбити далечни:

към други светове прекрасни!...

В движението аз живея

и мисля, значи съществувам...**

В покоя бавно, тъжно крея

дори, че дишам се преструвам...

Безсмъртен съм като тревите

и вечен както семената

на бурените във браздите,

които там засява вятъра...

... Дори на бурите в Окото

да съм в спокойствие измамно,

аз пак от „щурите „ съм – щото

си влизам там съвсем спонтанно!...

Едно време в Океаните

*Carpe diem (лат.) Живей мига; Използвай времето

**Cogito, ergo sum(лат.)Мисля, следователно

съществувам. (Рене Декарт 1596-1650)