Скок-подскок!
Скок-подскок!
Реших стих да наредя
объркан, по-различен.
Да пиша в рими, без да спра -
ами. Поне опитвам? Хм.
Нека да съм лодка,
що плава по дъха ви
без посока нощем;
но съм плът.
Плътта е тресчица, летяща из
гигантска алвеола; плътта се лепи с други
тресчици и си мисли, че е дърво.
Лека платноходка,
да дишам след лъха ви,
и още, и още.
Но без път!
Но не мога да плувам,
а съм плът.
Тогава ще подхвана вашта лодка,
ква находка, на разходка, на намотка
мойте чувствинца ще навъртя.
Да са ви лесни, като песни, малко бесни,
но чудесни, ще съм лека - и така,
всеки чуден свят ще посетя.
© Йоана All rights reserved.
