Скрити чувства
В дълбините на леденото ти сърце
е запазено малко кътче и за мен.
Малко е, по-малко от зрънце,
но прекрасно като слънчев зимен ден.
Студена капка бавно се отронва,
оставяйки болезнена следа.
Отронва се и друга и я догонва,
непоносима става болката сега.
Ти търпиш и криеш чувства,
не показваш погледа си блед.
Но как ще разбера дали отсъстват,
след като сковани са от лед.
Само моите думи могат да извадят,
скованото сърце от плен.
Само моите думи могат да достигнат
кътчето запазено за мен.
© Петър Маринов All rights reserved.
