Скритото в мен
Гневът ми острие е на бръснач,
косата на Смъртта
по здрач,
и огън във плътта.
Омразата ми лед е острозъб,
отрова в питие,
на гилотина режещият ръб,
войник убиващ за да не умре.
Страхът ми е кошмар от сенки,
талази от пулсиращ мрак.
Чудовища под детски пейки
и никога не си почиваш враг.
А стресът е като самата вечност,
и миг дори не ме оставя сам -
Излива в' вените ми киселинна течност
и сякаш често само тя е там...
Обаче в мен едно гнездо е свито -
Най-свидното, това на Любовта!
Пред силата й тази грозна свита
изчезва сякаш никога не е била!...
05.09.2025.
© Георги Каменов All rights reserved.
