Монолог
Аз всеки ден изгрявам,
колко скучно,
не покажа ли се,
има рев
и търсят ме неистово нахални
със камери и с лампи
всеки ден,
а крия се дълбоко между бури
и пак реват,
изгарям ги до въглен със пожари –
отново недоволни,
отново - рев
Ще пусна атомните бомби
и ще им създам война!
Жужът си долу
дребни твари
мравки, хора,
все едно!
За разнообразие ще сделам
грандиозно нещо Аз
война!
Това е моето решение!
Ще подновя света
© Румяна Друмева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
