Все трупаш, все пазиш,
на никой не даваш!
За сигурно бъдеще
сега се лишаваш!
Риска избягваш,
живееш в страх!
Че може би утре
ще си сирoмах!
Крадат ли те, бягаш,
отвътре кървиш!
И вместо да харчиш,
стотинки броиш!
В мечтите богат си,
затрупан с пари!
Искаш и в реалност,
но все не върви!
И вместо отдаден
да си на живота!
Ти само спестяваш
за черните дни!
© Матей Константинов All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
