Скъпо мое слънчице
Стоях сама в къщи вечерта,
както се случва напоследък често,
и се задушавах аз от самота,
когато звънна телефона ненадейно
и чух отсреща радостното ти: "Здравей".
Един човек във този миг
си мислеше, копнееше за мен,
и нямаше значение,
разделящото ни разстояние -
душите ни се сливаха
във тези мигове единствени.
И няма по-прекрасно на света,
да знаеш и да чувстваш,
че си обичана, желана,
и няма по-нежно обръщение
от твоето "Скъпо мое, слънчице"!
Изумително е колко си приличат
всички влюбени души и сърца!
Дай Боже, повече любов,
взаимност, нежност и доверие!!!
15.10.2006г.
София, България
както се случва напоследък често,
и се задушавах аз от самота,
когато звънна телефона ненадейно
и чух отсреща радостното ти: "Здравей".
Един човек във този миг
си мислеше, копнееше за мен,
и нямаше значение,
разделящото ни разстояние -
душите ни се сливаха
във тези мигове единствени.
И няма по-прекрасно на света,
да знаеш и да чувстваш,
че си обичана, желана,
и няма по-нежно обръщение
от твоето "Скъпо мое, слънчице"!
Изумително е колко си приличат
всички влюбени души и сърца!
Дай Боже, повече любов,
взаимност, нежност и доверие!!!
15.10.2006г.
София, България
© Весела Кънчева All rights reserved.
