Apr 5, 2019, 9:10 PM

Скъсани листи

  Poetry
1.1K 0 0

В прашният ъгъл на тъмната стая,
подпряло своите тайни и мисли,
малко момиченце витае безгрижно 
и трупа мечтите по скъсани листи.

 

Въздух отровен отваря вратите,
а те се затварят една подир друга.
Шепот сковаващ смразява душите,
за черната пепел - чужда заслуга.

 

Часовникът стар спря да тиктака,
луната се мъчно, тайно усмихна.
Студеният вятър погали звездите,
а детския полъх сякаш утихна. 

 

Дърветата заспаха злокобно,
между стените заключи се тя.
Ключът не ще отвори вратата -
погълна пода поредна съдба.

 

- Е.Т.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...