"Сладка болка"
Умът ми получи крила и... политна
Само ми пречи... няма го вече.
Сърцето ми скача, блъска се, пее.
Тясно му е в това тяло, започна да тлее.
А то само иска да гори, да гори
и апокалипстични пожари да прави.
Нека бъде истинско! Нека боли!
Започна да бие по-силно от всякога.
Май се събуди от зимния сън.
Не го приспивай пак! Остави безразличието!
Вслушай се във разваления му механизъм -
така бързо тупка, та чак и прескача.
Готово за полет - дави се в очакване.
Пусни го вече този див затворник!
Нека се почувства свободен и той.
Ще забърза, ще прескочи тленната обвивка
и ще полети...
После ще се върне пак при теб
и ще ти донесе кристална чаша "сладка болка"
и може би... сълзи
на Павел
Само ми пречи... няма го вече.
Сърцето ми скача, блъска се, пее.
Тясно му е в това тяло, започна да тлее.
А то само иска да гори, да гори
и апокалипстични пожари да прави.
Нека бъде истинско! Нека боли!
Започна да бие по-силно от всякога.
Май се събуди от зимния сън.
Не го приспивай пак! Остави безразличието!
Вслушай се във разваления му механизъм -
така бързо тупка, та чак и прескача.
Готово за полет - дави се в очакване.
Пусни го вече този див затворник!
Нека се почувства свободен и той.
Ще забърза, ще прескочи тленната обвивка
и ще полети...
После ще се върне пак при теб
и ще ти донесе кристална чаша "сладка болка"
и може би... сълзи
на Павел
© Деница Георгиев All rights reserved.
