Нощ. А ци­гул­ка­та пла­че
и раз­ка­з­ва за чу­ж­да лю­бов.
Но въз­ди­ша и пла­че та­ка, че
да за­п­ла­чеш и ти си го­тов.
Все ед­но, че е кра­ят пе­ча­лен!
Все ед­но, че от обич бо­ли!
Ето, тре­п­ва у те­бе на­ча­лен
по­рив сла­дък и не­жен, на­ли?
Нощ е. Ци­гул­ка въз­ди­ша
и го­во­ри за чу­ж­ди ме­ч­ти.
Раз­въл­ну­ва­на, сти­хо­ве пи­ша
и се пи­там, ме­ч­та­еш ли ти? ...