Нощта засвири от есенни вопли,
край нежен звън от върби.
Млада с буйни коси и пивни устни,
стои до любовните дъги.
Сладни нощта, до остарялото вино,
а в градината борът розовее,
от повеите цветни, до райските висини,
капка по капка, любовта живее.
Есенна балада зазвуча,
от корените на язовира.
Хубавей, девойко млада
дори, когато любовта я няма.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
