Така се случи някога, където
ти пиеше очите ми безмерно...
И пак ще си навярно влюбен
и търсещ пристана уютен...
Така се случи някога, където
сама не съм във празната си стая
и сълзи не проливам аз от ревност,
щом ти се случваш, там, където
запазих място във сърцето...
Завесите потрепват пак смутени,
обагрят в пламъци сатена
и сладки сълзи разпилени...
© Мариола Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
