Сладкиш за теб
Обичам те!
Когато се завръщаш отдалеко,
отдал дължимо на Добрата самота
и думите ти - корабчета леки,
задълго свият в душата ми платна.
Обичам те!
Когато търпеливо плащаш
страданията ми със късчета от твоя мир;
какво да върна? Имам Щастие,
но и за него ти, изцяло, си платил!
Обичам те!
Когато безкомпромисно събаряш
занданите, които мисля за дворци;
каква по-ценна за Мъжа награда -
избраница-кралица в собствените му очи.
Обичам те!
Когато виждам милостта ти -
ранените приятелски сърца тешиш;
гордея се със силата и мъдростта ти,
но отмалееш ли, ела, опекла съм сладкиш.
© Таня Донова All rights reserved.
