Apr 27, 2021, 8:43 PM

Славей 

  Poetry » Love
679 0 2

За любимата решен да попее,
в небето се с вятъра рее.
Погледна, набеляза си клон,
кацна надавайки стон.

 

Песен изля се любовна,
мелодия сладка, мажорна.
Слисани слушаха всички,
обитатели далечни и близки.

 

Ала драма настана голяма,
певеца остана без дама.
На прага на любовните двери,
адресат песента не намери.

 

Притихнал на клона, сломен
с поглед сълзлив, заслепен.
Застигнат от съдба злощастна,
пламъкът в гласа...угасна.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??