Славей
1.2K
0
2
За любимата решен да попее,
в небето се с вятъра рее.
Погледна, набеляза си клон,
кацна надавайки стон.
Песен изля се любовна,
мелодия сладка, мажорна.
Слисани слушаха всички,
обитатели далечни и близки.
Ала драма настана голяма,
певеца остана без дама.
На прага на любовните двери,
адресат песента не намери.
Притихнал на клона, сломен
с поглед сълзлив, заслепен.
Застигнат от съдба злощастна,
пламъкът в гласа...угасна.
© Петър Петров All rights reserved.
