Нежно падат капки от вода,
Търкулват се по тънките листа,
И вятъра подухва хладно,
И славей нейде пее славно.
Там в планината, далече, във гората,
Където слънцето блести в небесата,
Мома в кладенец вода налива,
Славей пее и не спира.
И един юнак със сабя запасен,
Се разхожда из поле далечно,
И чува мома запленен,
И сърце му се разтупва вечно. ...