Цъки (Христо Манчев) Цъки (Христо Манчев)
15 182
Feb 25, 2017, 6:27 PM

След 40-така

718 1 5

косите бели
косми като луди
щъкат от ушите
шиповете боцкат
в кръста
пърхот
ноктите растат
обезумели
чашката се радва
на ченето
душа съдрана
носталгия като
лавина ни връхлита
придърпваме 
гащите съдрани
пари за нови няма 
пък и кой ли ще ги гледа..
безсънието
като циреи ни измъчва
пожълтял костюм виси 
във гардероба
молците от булчинската рокля
щастливо се усмихват
цветето на любовта 
отдавна е увяхнало
живота вече няма този 
блясък

а бяхме млади

вчера бяхме млади.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Манчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Просто свършил ти е
    пубертета
    само малко
    излъскай етикета!
  • sisi6571 (Светла Илиева)
    sisi6571 (Светла Илиева)
    Има много огън още в нас!! ))
  • Цъки (Христо Манчев)
    Цъки (Христо Манчев)
    Обичам Те за тези мили думи звездичке..галиш ми душата бедна. и Еската обичам Боже толкова сте добрички и човечни ..обикновено трудно ме рабират нали съм Водолейче .. малко съм различен ..Благодарско принцеси
  • Звездичката (Ивелина каменова)
    Звездичката (Ивелина каменова)
    Умението ти да усмихваш и в същото време да замисляш сериозно е наистина впечатляващо. Много ми допада това, че си искрен, че си смел и че носиш едно различно настроение всеки път при прочит на твоя творба. Много се разбъбрих май, затова ще те поздравя сега!!!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Е, все още не сме за изхвърляне Важно е, че душите не остаряват! Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0