Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
За новата книга със стихове на Kami Choi Ilieva
Поетичната душа винаги е завладяна от любов, от копнеж, от страдание... С пълна сила това важи и за душата и стиховете на младата писателка Ками Илиева. Тя се потапя в един световъртеж от мисли, състояния, които са на границата между живота и смъртта, в търсене на истинското чувство, че си жив и че обичаш, както и че си обичан... И кани читателя в този световъртеж, в този поток от думи, който е като летен порой – изписан/изживян със страст, отмиващ онова, което е добре да бъде отмито, за да остане Любовта чиста, неопетнена, вечно дишаща и жива, вечно надяваща се на взаимност, приютена в човешкото сърце, дори когато то е разбито. В това е силата на човека и особено на твореца – да удържа докрай копнежа в сърцето си, колкото и болезнен да е той понякога, да го претворява в стих, песен, филм или картина за другите хора. Подобно на славея от незабравимата приказка на Оскар Уайлд „Славеят и розата”, който опира гърдите си в бодила на една роза, за да разцъфне тя красива, червена и един беден влюбен да може да я откъсне и подари на онази, която е възлюбил... А как завършва приказката? Прочетете я, ако не знаете. Тъгата е в сърцата на поетите. Сякаш завинаги. Или поне до следващия живот, в който Любовта ще бъде споделена и ще даде начало на един щастлив Живот... Дано! А дотогава – имаме поезията и нейния жив копнеж, който да ни напомня, че Душата без Любов не може да живее. Каквато и да е тази обич – споделена или не, към любим, към изкуството... Важното е да съхраним Любовта. А с нея и Душата.
Кристина Митева
(10.01.2022)
