И аз също не спах тази нощ.
Във леглото, в просъница,
се отдавах на твоите думи
и ръцете чертаеха пътища
по гърдите,
корема,
бедрата -
странни, лунни.
И аз също не спах.
Потърсих те с устни.
Мека пареща влажност
присви във конвулсия
слабините ми;
като в миг преди да потънеш във мен
се разля
топлина,
и притихна.
И аз също.
До сълзи.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!