След двадесет грама душа,
Земята бездушно олеква.
Вървим към небето пеша,
сами си измисляме летви.
Прескачаме сляпо напред
през някакви ями дълбоки.
Подслаждаме утрото с мед,
вгорчаваме нощите с болка.
А иначе тънем в лъжи
а всяка лъжа ни убива.
Суетно животът кръжи
суетно се правим на живи.
След няколко пулса ще спрем,
цветът ни - проплакала есен.
Денят и без нас ще е ден,
но с двадесет грама по-тесен.
© Деница Гарелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
