След двадесет грама душа,
Земята бездушно олеква.
Вървим към небето пеша,
сами си измисляме летви.
Прескачаме сляпо напред
през някакви ями дълбоки.
Подслаждаме утрото с мед,
вгорчаваме нощите с болка.
А иначе тънем в лъжи
а всяка лъжа ни убива.
Суетно животът кръжи
суетно се правим на живи.
След няколко пулса ще спрем,
цветът ни - проплакала есен.
Денят и без нас ще е ден,
но с двадесет грама по-тесен.
© Деница Гарелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
