Feb 24, 2016, 7:39 AM  

След хиляди години

1.4K 1 2

Хиляди молекули.

Хиляди лица.

Разпиляни за наказание,

навсякъде по света...

Години и столетия

записват се истории на

невидима хартия.

Но всичко изгори.

Всичко бива забравено.

Дори и аз, и ти,

и ние ще бъдем невидими молекули.

Ще съчиняваме нечия история.

Ще биваме записвани на..

нещо, което гори. Завинаги.

И няма да знаят

коя съм била аз, кой си бил ти. 

... Само пепел, която вечно гори.

... Само спомен, който оставя

парещи следи.

И по нас ще се

проливат сълзи,..

Ще се пише още дълго,

за две любящи се души.

За хора оставили белег в историята,

в историята, която гори.

... И ще ни прегърне земята.

Ще заспим забравени, сами,

оставили спомен единствено в душата,

на хората проляли за нас сълзи.

..Ще станем корен на – голямо дърво.

Под неговата сянка

нови ще се пишат съдби...

Но никой вече няма да помни

коя бях аз,кой беше ти.

Само голями корени ще държат дървото.

Ще шепнат тихо листата,

ще пее песен гората,

за заспали две прегърнати души,

за някога живяли – Аз и Ти.

Но вече тишината ще ни прегръща,

душата в слънчеви лъчи

лека-полека ще се превръща.

И някога в далечен ден,

когато бъдем изгорял спомен,

две нови лица ще се срещнат.

Тихо под дървото ще поседнат,

ще вперят поглед в тъмнината,

и ще слушат шепота на листата.

А два молекула загубени,

ще се намерят случайно

и никога не забравени, 

ще се слеят омайно.

... Ще бъдем сълзи във очите,

Ще бъдем тежък спомен

на гърдите.

Но след векове и години,

там под нашето дърво

ще се срещнем отново.

Ще се препознаем,

и ще станем едно.

Два молекула ще сме,

но ще бъдем заедно.

Две загубени следи,

две невидими неща,

ще вземат перото в ръка.

Ще напишат своята съдба,

горяща светло във нощта.

След миг на самота

и две туптящи сърца,

ще събудят сляпата тъмнина

на тази загадъчна Земя.

Ще намерят покритите следи,

неразделни ще се прегърнем Аз и Ти.

..След хиляди години,

закриляни от нашето дърво,

ще бъдем просто забравено петно,

но ще станем едно тогаз,

заковани във вечния мраз

          Ти и Аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радица Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...