След изповед
След изповед остава огромна тишина.
Сърцето продължава да пари като въглен.
Забила поглед в пода, не мога да вървя.
Горещо е отвътре, но тялото ми зъзне.
Запряла се е буца и дишам на прескок.
Като от извор бликат сълзите ми по стола.
Горчи ми всяка глътка, дори бананов сок,
размесен с мед и захар, горчив като отрова!
Макар че не остана в душата нито грях,
след изповед съм ниско, прегънала коляно...
Но после много бавно през истини и страх
покълва тиха вяра, поливана отрано...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
