След любовта
Мълчащо, треперещо
гледаш отражението на миналото си бъдеще
в огледало, сътворяващо настоящето на никой си
и мислиш как да продължаваш да не можеш
да искаш нещо от нищото.
Разказвайки наум историята на живота си,
разбираш за погрешните пътища нарисувани по дланта ти
от онези, помагащи на Него.
И си мислиш, че бъдещето е избягало,
както избягала бе и първата ти любов,
и втората,
и третата,
и всяка следваща покорила душата ти.
Усещаш и болката на времето изписана
по изтормозеното лице на вътрешното ти аз,
въпреки че младостта все още впива нокти
в преждевременно застарялото ти сърце.
Всичко в теб ти казва, че не можеш
да продължиш, че дори не искаш да опиташ.
И тогава ги пускаш,
там,
вътре в теб,
онези,
черните,
(самотата и отчаянието)
същите, които навестяват и другите като теб.
© Пи Мор All rights reserved.
)))))))))))))
