И си отиде есента,
сбогува се - преди малко
и вейна вятърът разплакан
последните листа,
и шала си червен прибра.
Ще кротне зимата на прага,
ще зъзне босичко врабче,
на завет до комина ще се прибере
и ледени цветя студът ще нарисува.
След малко, още малко - снегът ще завали
и сгушена под твойта длан
ще слушам думи, даже ще мълча.
Аз - шумната, бъбривата -
ще слушам сняг и думи.
Повярвай, ще мълча.
© Мая Тинчева All rights reserved.