Със мълния небето ме простреля
и дъжд проливен, Боже, заваля.
Земята под дъждовната постеля
от тежестта ù сякаш омаля.
Прегърнати по две, дъждовни капки
се давеха във земната кора,
за да се върнат, като бели хапки
на дваж свещената за нас софра.
© Никола Апостолов All rights reserved.