Със мълния небето ме простреля
и дъжд проливен, Боже, заваля.
Земята под дъждовната постеля
от тежестта ù сякаш омаля.
Прегърнати по две, дъждовни капки
се давеха във земната кора,
за да се върнат, като бели хапки
на дваж свещената за нас софра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация