Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
May 2, 2020, 12:45 PM

След мрака 

  Poetry » Love, Landscape
936 3 8

Претръпнал хоризонтът се стопява,

дърветата превръщат се във сенки,

среднощен полъх нежност притаява,

отпуснала греховните си клепки.

 

А залезът не иска да си тръгне,

потъмнил с чер воал лицето на луната,

забил в клепачите на слънцето иглите

на счупени звездици без позлата.

 

И без зеници жаловито слънце

издига тъжен взор, но тежък и настойчив,

помита тъмното, ветрецът лъхне,

земята тръпне след вечерен отлив.

 

Събудена от сляпата милувка,

излита от пашкула пеперуда бяла,

Настъпва светлината, мракът глъхне,

полюшват се изтънчени житата.

 

Отнякъде нехайна чучулига

прелита и извива тънка шийка,

избодените слънчеви зеници

усмихват се и връща се светликът.

 

Наперения лебед се завърта

разперил две крила, за да танцува.

След мрака идва само светлината,

сърцето ми отново пак лудува.

 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??