След нас
Когато затопуркат буци пръст
по покрива на сетното ни жилище
и се смирим под дървения кръст
в очакване на Рай или Чистилище,
дали ще има някой подир нас
да продължи по нашите пътеки?
Паднала звезда в незнаен час,
внезапен метеор ли е човекът?
Добре ли, зле ли - как да е - живял
и всеки нещо свидно е оставил,
мечтите си докрай недомечтал...
Доброто, дето искал да направи
очаква някой да го доведе докрай,
житейския роман да донапише...
Душата в светлия Небесен Рай
(в катранения Ад дори) ще се усмихне скришом.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
