След пепелището
Приижда мъглата в последния пристан – душите ни.
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни,
като птица във клетка съвестта ми се мята – неканена.
Но потъва в калта от неспирни словесни картечи
друмът, който отвежда неотменно до скута на мама.
Знам, че тя е превърнала в хлипане всяко очакване
и посяла е в детската стая дъха на липи.
Час по час зад стъклото наднича, завесите глади,
пред портрета на татко избърсва сълза – и шепти.
Аз не знам за какво ми нарежда на думите връвките
и защо ги заплита на възли в мълвежен ширит.
Но видях, че в прозореца гукат тревожните гълъби,
а върбата прощална е пуснала свойте коси.
Не усетих кога ме приучи мъглата да чакам,
как да дебна зад ъгъл да не би да се срещна с врага.
А когато внезапно са сблъскам със някой приятел,
да притихвам – и над вежди да клатя гневливи рога.
Мамо, вярвай на Бога – най-после ще стигна дома ни –
прегорял, преоран – и съсухрен от чакане мъж –
да положа на скута ти груби, обръгнали длани,
нека в тях да се лее на сълзите лечебният дъжд.
Щом ме видиш, гребни ароматите скришни в долапа,
чай свари ми – да подскочи чайникът, весел и буден.
И – преди да заспя, ме помилвай, разкажи върху камъка
как твоят син се е върнал – онзи отчаяник блуден.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Никога не пиши коментар на коментара, Илко - така се прави само в блогове, подобни на шкембеджийници...Излагай свое мнение, но далеч от реваншистките настроения, които пренасяш и тук. Стихотворението е сред добрите, които излизат в сайта, а авторът ни е добре познат с матафоричността си, с онази многопластовост, която влага при изграждане на образите. Твоята злъч не ми допада. Критиката трябва да е градивна, да се посочат и сполуките - само тогава ще заслужиш уважението на останалите.
-
Аз не знам за какво ми нарежда на думите връвките
и защо ги заплита на възли в мълвежен ширит.
Но видях, че в прозореца гукат тревожните гълъби,
а върбата прощална е пуснала свойте коси.
Защото никой не може като теб в този сайт, Йо! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
