angelmilev (Ангел Милев)
295 528
Feb 26, 2019, 11:24 PM  

След Полунощ 

  Poetry » Love, Other
404 2 8

Простена тихо някъде часовник.

Дванайсет удара - вълшебен нощен звук!

Вали снегът и чувствам се виновник

че ме остави жив Смъртта, на Любовта напук.

 

Вървя!  Плета крака, сгъстен е мрака!

Не се живее лесно, просто тук

Вървя... и търся стъклена пантофка

или пък чехлите на някой малък Мук.

/Ангел Милев/

 

Край мен преплитат снежно-бели пръски..

Като на бал Въртят се във салон огромен.

Небето се снишило - връзва връзки...

Дванайсет удара събуждат моя спомен.


Нощта е тиха, а пред мен върви жена,

в снега пристъпва с ходилата боси.

Блести в ръката и пантофчица една...

А Любовта остава отговор 

                                          на всичките въпроси!

/Ангелче13/

 

Притиснато в раираната риза, 
сърцето впива се във своя розов храст 
и пее, сякаш знае че е близо 
не приказния край на зимната му страст…

/линасветлана (Лина - Светлана)/

 

Вървях веднъж в безводната пустиня...
Оплет в миражи, настроения... шизофренична красота...
Не разполагах със килимчето за разстояния...
Но бях кат Аладин във приказка една...

 

Неземен, приказно омаен, но бездушен свят...
Галерия от скорпиони и потайности...
Арабски нощи, с утро на пресъхнал водопад...
Дано Шехеразада е константа с трайности!

/Пенчо Пенчев/

© Ангел Милев All rights reserved.

Пишете с мен, Приятели!

Пишете...

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??