След Полунощ
Простена тихо някъде часовник.
Дванайсет удара - вълшебен нощен звук!
Вали снегът и чувствам се виновник
че ме остави жив Смъртта, на Любовта напук.
Вървя! Плета крака, сгъстен е мрака!
Не се живее лесно, просто тук
Вървя... и търся стъклена пантофка
или пък чехлите на някой малък Мук.
/Ангел Милев/
Край мен преплитат снежно-бели пръски..
Като на бал Въртят се във салон огромен.
Небето се снишило - връзва връзки...
Дванайсет удара събуждат моя спомен.
Нощта е тиха, а пред мен върви жена,
в снега пристъпва с ходилата боси.
Блести в ръката и пантофчица една...
А Любовта остава отговор
на всичките въпроси!
/Ангелче13/
Притиснато в раираната риза,
сърцето впива се във своя розов храст
и пее, сякаш знае че е близо
не приказния край на зимната му страст…
/линасветлана (Лина - Светлана)/
Вървях веднъж в безводната пустиня...
Оплет в миражи, настроения... шизофренична красота...
Не разполагах със килимчето за разстояния...
Но бях кат Аладин във приказка една...
Неземен, приказно омаен, но бездушен свят...
Галерия от скорпиони и потайности...
Арабски нощи, с утро на пресъхнал водопад...
Дано Шехеразада е константа с трайности!
/Пенчо Пенчев/
© Ангел Милев All rights reserved.
