След прочит на Есенин
"С мисълта, че ще бъдем безсмъртни
губим срам и живеем без ред..."
Откакто буквите научих се да сричам,
откакто се научих да обичам,
а после сняг в косите си видях
посипани като със прах,
едно разбрах:
за младите петдесетгодишните са стари,
за старите петдесетгодишните са млади.
Във Библията Бог е казал
и безпристрастно е показал -
животът е за години седемдесет,
където има сила са осемдесет.
Колко далече на младите това се струва
и без много да му умуват
пилеят ценните години
докато живота бързо мине.
Идва ден, когато се питат:
"Какво сме направили?
Как сме можали?
Но горчивата чаша е вече изпита,
да се върне часовникът никак не може -
механизмът се оказва доста сложен.
И понеже живеем без ред
има толкова мъка навред.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
