(По Никола Вапцаров)
Начесто нощем идвам в твоя сън,
ала вратите вечно са залостени;
стоя отчаян и самотен вън –
като нечакан и неискан гостенин.
Стоя и нямам смелостта да вляза,
защото с друг си в нашето легло;
в сърцето си – без никаква омраза,
погребвам всичко, дето е било.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.