След шалтера
Готово! Загасих го! Спрях ù тока!
Затягам си колана за излитане.
След малко ще съм толкова високо,
че тъмното ще бъде ослепително.
Горите ще са някакви си храсти,
а ручеите – криви магистрали.
Красивият безупречен кадастър
последния ми поглед приковал е.
Поставям очилата – миг, поспри се!
Сънувам ли, наяве ли е, истина?
С цветя там долу някой е написал
отчаяни две думи само: „Писна ни!”
Децата ни – прогонени без време –
оставили са свои отпечатъци!
Виновниците – дявол да ги вземе
ведно с уродливите им придатъци!
Не стига само силно да ви мразя,
че грозно сте ни вписали в сценария.
Проклинам като майка, че съм тази –
последната, напуснала България!
© Мая Попова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления!
-
Красивият безупречен кадастър...
Как си го казала само! -
Силно е ....И истинско!
-
Мда, да де стигаше само омразата
Чудех се какво точно прилагателно да използвам за стиха... не можах да го измисля... Просто влиза подкожно!
Благодаря! -
Разтрепера ме стихът ти, мила Мая!
-
Незнам по- търпелив народ от нашия,то небеше"лош материал",то не беше чудо,от векове е оцелял и се питам става ли за друго!Поздрав за истинския стих!
-
Имаме 500 години стаж по търпение и предателства!
Нищо не се е променило!
Много е силно!Поздравления! -
Ние сме добра черна дъска за упражнения и за изнасяне на открити исторически уроци върху нас.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и да темнее небо преко бурята.