След шалтера
Готово! Загасих го! Спрях ù тока!
Затягам си колана за излитане.
След малко ще съм толкова високо,
че тъмното ще бъде ослепително.
Горите ще са някакви си храсти,
а ручеите – криви магистрали.
Красивият безупречен кадастър
последния ми поглед приковал е.
Поставям очилата – миг, поспри се!
Сънувам ли, наяве ли е, истина?
С цветя там долу някой е написал
отчаяни две думи само: „Писна ни!”
Децата ни – прогонени без време –
оставили са свои отпечатъци!
Виновниците – дявол да ги вземе
ведно с уродливите им придатъци!
Не стига само силно да ви мразя,
че грозно сте ни вписали в сценария.
Проклинам като майка, че съм тази –
последната, напуснала България!
© Мая Попова All rights reserved.
