След смъртта на танца
След тътнещите бури в бедствен бал –
гощавка с писък от смъртта на танца,
погрома превъзмогваш помъдрял,
с превити колене, следи от рани...
И чакаш в камък да разпукне цвят
преди сланата мълком да попари
последните в остатъчния свят
зърна, заложени напук в хазарти.
Но чакането е несвойствен бит,
а рискът – лош залог и нямаш мира.
Като слепец, по памет, с усет скрит,
на плещите криле си татуираш.
Понасяш се отново жив и цял,
откриваш в чифта нов – добър стопанин,
на сигурно (под себе си) прибрал
квадрат небе за полета отлаган.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
Е, и аз помня твои неща. Ехх, летенето, в летенето е цаката. Хванеш ли я веднъж, е като карането на колело, по инерция. С малки изключения.
