След сто години
След сто години още ще те чакам –
отблясък във зениците ти тъмни
и ще се раждам, мълком ще умирам,
в сълза отронена, щом се разсъмне.
След сто години още ще обичам,
с любов ще разтопявам ледовете,
с ръцете ми, белязани от бича
на времето, ще ровя бреговете.
И ще възкръсвам в необятни чувства,
във стихове и песни недописани
ще бъда, в спомени ще плувам,
на облак над градини вишневи...
След сто години още, ще ме има,
вълните на брега ще разсъбличам,
под звуците на музика любима,
сърцето си със обич ще закича!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
