След теб
Ще угася свещта
И огъня в очите
Ще стане тъмно и студено
Ще задухат ветрове
През отворения прозорец
В душата ми
Есенни листа
Ще се затъркалят в сърцето ми
Опустяло без слънцето в очите ти
Замряло в тишината
Без песните на твоите пролетни птици
Ще изпратя последните надежди
Навън през вратата
И ще заключа след тях
Ще седна до студената пепел
Останала от огъня на твоята любов
И ще зачакам зимата сама
Не искам чужди пролети
И кратки лета
© Рапунцел All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
