Nov 18, 2007, 8:33 PM

след теб

  Poetry » Love
1.4K 0 10
 

След теб

Ще угася свещта

И огъня в очите

Ще стане тъмно и студено

Ще задухат ветрове

През отворения прозорец

В душата ми

Есенни листа

Ще се затъркалят в сърцето ми

Опустяло без слънцето в очите ти

Замряло в тишината

Без песните на твоите пролетни птици

Ще изпратя последните надежди

Навън през вратата

И ще заключа след тях

Ще седна до студената пепел

Останала от огъня на твоята любов

И ще зачакам зимата сама

Не искам чужди пролети

И кратки лета

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рапунцел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...