Nov 27, 2007, 10:31 PM

След теб 

  Poetry
791 0 14
 

Във зениците още е снощи.

Вчера бавно се стече по дланите.

А от днес съм безпътна и грозна.

Като сватбена рокля във раклата.

 

Ще целувам жени по пазарите.

Тези, дето и ти си целувал.

И така ще събирам душата ти

и на Коледа ще ти я върна.

 

И ще стигна все някак оттатък.

Там, където слънцата се раждат.

Ще пищят от немилване залези,

а луната ще храня с остатък

 

от това, дето „всичко" му казваше,

а ти стигна най-мекия залък.

А солта ще деля със Съдбата си

и сама ще си кръстя децата.

 

 

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??